Видимото мами

Според автора, дори най-великите и известни актьори имат свойството да бъдат глупави. Те се опитват да избягат от посредствеността, но тя неизменно ги настигва. Животът им не е лек. Въпреки че мнозина казват, че са "брилянтни", това често е просто повърхностно мнение. Всичко около тях изглежда безвкусно и предопределено; дори най-фините неща губят своя чар. Удивително е как те запомнят наизуст дългите текстове, които всъщност не разбират напълно.

От друга страна, Венделин Шмит-Денглер отбелязва, че по време на писането Бернхард осъзнава какво означава да унищожиш история - той става истински разрушител на сюжети.

Карл Цукмайер изразява своето възхищение от музикалността в езика на Бернхард – ритъмът и звученето му са впечатляващи. Пиесите му приличат на симфония с отделни компоненти, съчетани хармонично.