Изгнание и музика

В книгата си „Изгнание и музика“ (2018) Барилие разглежда как изгнанието влияе на творческите процеси на композиторите, които са преминали през подобно изпитание. В различни исторически обстановки – като Полското въстание, Руската революция, сталинизма и нацизма – авторът разказва за артисти с разнообразни съдби: от такива, при които творческият потенциал е останал почти непокътнат (като Стравински, Шьонберг и Мийо), до тези, чиято музикална вдъхновеност е изчезнала (например Рахманинов и Барток). Завръщането в родината им се оказало благоприятно или пагубно за други (както при Прокофиев и Корнголд). Някои случаи показват как вътрешното изгнание може да стане тежест чак до смъртта (възможности за Шостакович, Вайнберг и Фейнберг), а също така то било предшественик на убийствата в концентрационните лагери; този опит провокират създаването на произведения като форма на протест (примерите включват Улман и Шулхоф). Цемлински, Хиндемит, Курт Вайл и много други демонстрират как музиката може да пресъздаде страданията на изгнаника и неговата устойчивост.