Тъй рече Заратустра (твърда корица)

"Книга за всички и никого.

Когато Заратустра навършил трийсет години, той напуснал родината си и езерото там, отивайки в планината. Там се наслаждавал на своята душа и самота, без да му омръзне това цели десет години. Но най-накрая сърцето му се променило - една сутрин станал рано, изправил се пред слънцето и казал:
– О, велико светило! Какво би било твоето щастие, ако нямаше онези, на които осветяваш!"

Из книгата

"Великите произведения имат собствен живот, който авторът не може нито да оцени, нито да предвиди. Те знаят повече от него сами по себе си. Творят независимо – стигат до места далеч отвъд възможностите на автора. Променят хората и обстоятелствата по начин, който той дори не е желал, макар тези желания да произлизат от непознатите дълбини на неговия дух."
Хайнрих Ман

"Размахвайки сено с ентусиазъм, той прославял силния и красив живот в триумфална аморалност и го защитавал срещу всяко изсушаващо влияние на разума; въпреки това никой не е хвалил страданието повече от него..."
Томас Ман