Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост

Този текст е най-известният, най-коментираният и най-често използваният труд на Бенямин – един от значимите европейски мислители на XX век. Написан по време на неговото принудително изгнание в Париж, докато бяга от нацисткия режим, той представлява основополагающа работа в областта на изкуствознанието и философската естетика.

В него Бенямин разглежда как съвременните технологии позволяват масовото възпроизвеждане на художествени произведения, което води до разпадане на тяхната аура – термин, който става отправна точка за дълбочинно изучаване на понятието "аура". Днес то играе ключова роля в анализа както на изкуството, така и в естетическите теории. Когато обсъжда тази специфична криза в естетиката, всъщност Бенямин коментира цялостното общество и промените във важни аспекти като интимността, автентичността и отношението към времето – миналото и бъдещето.

Резултатите от техническата революция по отношение на възпроизводимостта обхващат широк спектър от социални области с особено внимание върху политическите аспекти. Политизацията на естетическия опит и обратното - естетизацията на политиката - са част от проницателните наблюдения за съвременното общество, направени от Бенямин в този текст; неговият принос продължава да резонира сред многобройните съвременни анализи.