Руската култура

Църковнославянският език, който е донесен в Русия от България не само чрез писмените източници, но и устно - посредством богослуженията, бързо се утвърдил като индикатор за духовната стойност на темите, които са били обсъждани и записвани. България предоставила на източните славяни високата културна съставка на езика, наречена „полюс на духовността“, която значително обогатила нашия собствен език и му вдъхнала нравствена сила и способност да повдига мислите и концепциите. Това е бил езикът, доверяван с най-възвишените идеи; той служел за основа при молитви и тържествени текстове. През всичките години този език стоял рамо до рамо с руския народ, допринасяйки за неговото духовно развитие.

С времето поезията започва да замества молитвената форма. Като помним молитвеното наследство в нашата поезия, ние трябва да ценим нейния стил и „високите й ценности“.
Академик Дмитрий Лихачов

Последното произведение на известния учен академик Д. С. Лихачов представлява обзор на многопластовото проучване на хилядолетната руска култура и нейното историографско осмисляне. Академик Лихачов защитава хуманистичната идея за единно културно пространство и опровергава редица митове относно европейската насоченост на руската култура, която успешно интегрирала християнските принципи. Авторът подчертава важността на българския принос към усвояването на християнската писмена традиция. В същото време той разкрива уникалността на националната идентичност в Русия чрез каноните присъщи за руската естетика и православните практики. Тази сложна лична книга ще предизвика у внимателния читател не само дълбока връзка с великата руска култура и съдба, но също така осъзнато чувство за отговорност към общото ни пространство - както живата природа, така и онази част от света, изградена от човека - културата.