Диалози / Сенека

През целия период на сто години, от 40-те години преди Христа до средата на 60-те след Христа, семейството на испанците Аней от Кордуба (сега Кордова) играе важна роля в римския живот и е представено чрез три поколения. Луций Аней Сенека Стари, известен също като Ретор (55 г. пр. Хр.-39 г. сл. Хр.), е запазил свидетелства за практиките в реторските училища по негово време, а неговият внук Марк Аней Лукан (39 г.-65 г.) е автор на историческия и силно реторичен епос "Фарсалия", който описва гражданските войни между Помпей и Цезар. Най-влиятелният член на рода обаче остава философът, писателят и учителят на Нерон – Луций Аней Сенека (4 или 1 г. пр. Хр.-65 г. сл. Хр.).

Сенека често бива класифициран от историци като стоик и сам се определя така; той принадлежи към стоическата школа, която проповядва "мъжествения път към добродетелта" ("За твърдостта на мъдрия", I, 11). Въпреки това не отказва полезните съвети извън рамките на стоицизма: например от Секстий научава как да изпитва своята съвест ежедневно (в диалога "За гнева", книга трета XXXVI), а при Епикур открива сериозното отношение към удоволствието и ценността му за добродетелността според стоиците. Тази търсаческа нагласа през философстването присъства както в драмите му, така и особено в прозата му - започвайки с "Естесвенонаучни проблеми" до вече познатите у българския читател "Нравствени писма до Луцилий".