Отвъд доброто и злото

Нека си представим, че истината е жена. Не е ли основателно да се запитаме дали философите, които са били догматици, не разбират много от жени? Тяхната сериозност и несръчна упоритост в опитите им да завладеят истината явно не са подходящи за привличането на една жена. И именно затова тя не се оставила да бъде очарована - резултатът е, че днес всички видове догматизъм изглеждат унили и без надежда. Всъщност има шеги сред хората, които твърдят, че цялото догматично учение вече е повалено и в предсмъртна агония.

Ако говорим по-сериозно, можем с основание да предположим, че всяко dogmatizirane във философията всъщност е било просто детинско недоразумение; може би скоро ще осъзнаем какво точно е нужно за изграждането на тези внушителни философски конструкции – например народни суеверия или игра на думи. Надявам се философията на догматиците да остане заблудена през вековете както астрономията някога.

Видимо големите идеи трябва първо да преминат през странен стадий – като карикатури: такава карикатура беше догматичната философия. Няма защо да я подценяваме, но със сигурност най-продължителната заблуда досега остава идеята за чистият разум у Платон. Сега обаче сме освободени от този кошмар и можем поне частично да живеем по-добре.

Но борбата срещу Платон или против християнството създаде уникално напрежение в Европа: такова изтегляне може само при добре напнат лък! Разбираемо европейците усещат това напрежение като бреме; два пъти бе направен опит за освобождаване – веднъж чрез йезуити и втори път с демократичното Просвещение.

И ние сме тук – нито йезуити, нито демократи – свободни умове в Европа; чувстваме натиска върху духа ни и целта пред нас...