Тълкувание на Псалтира ч.1

Настоящата книга на псалмите, в общи линии, е творение на пророка Давид, наречен Божий отрок от самия Бог: „И ще защитя този град заради Себе Си и заради Моя отрок Давид” (4 Цар. 20:6 - слав.). Той е баща на Иисус Христос по плът, както се посочва в Книгата за рождеството Му – Син Давидов (Мат. 1:1). За да опишем накратко някои от неговите допълнителни титли, можем да кажем следното: основателят на тази книга е Давид, който след Авраам става предшественик на народите; нашият духовен Орфей и първоначален художник на добродетелността.

Давид е също така пръв предвестител на трите лица в едно единно Божество; той е пастир и изключителен воин, пророк и цар. Той представлява сърцето, езика и перото на Небесния Цар — Царя над всичко; притежава всички добродетели, които преобразяват човека в божество.

Този велик човек Давид бил син на Иесей – най-малкият сред братята си. Въпреки незабележимия си външен вид, той блести с прекрасна душа и множество божествени дарове повече от всеки друг военачалник или законодател. Бил кротък по дух и добър по природа; мъжествен по характер и силен физически. Освен това имал способността да ръководи себе си и да бъде общителен с другите; отличавал се с висши мисли без да губи скромност.

Давид проявявал разнообразие във възприятията си—бил приятелски настроен към хората , бързоговорещ с остроумие , вдъхновяващ при размишления върху света около него , а особено когато медитирал върху Бога . Самостоятелно научаван чрез Духа , той станал напълно инструментален за Него. Но вместо да обсъждаме останалите му качества , бих искал само да подчертая две — неговата мъдрост и смелост .

Самият Давид говори дълбокомислено относно своята мъдрост : "Ръцете ми направиха органa ; пръстите ми нагласяха псалтир" (в псаломa : Бях най-малкият между братята си ). По този начин мъдростта може би не означава нищо друго освен хармония между думи и дела . А сред различните области знанието за стройността представлява най-доброто ниво в философията ; защото тя обединява сама себе си със своите компоненти . Следователно онзи , който чувства у себе си познание относно стройността , осъзнава какво значи съзерцанието над всичкo съществуващо./.../