Новий завет на Господа нашего Исуса Христа

Първият български превод на Библията е публикуван през 1871 година в печатницата на А. Х. Бояджиян в Цариград. Преводът е осъществен от Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов и Петко Славейков и представлява резултат от над 33 години интензивна книжовна работа. Изключителният избор на изразни средства от българския език, които точно предават оригиналния текст, прави това издание особено ценно и търсено дори и днес. То е известно също като Цариградското издание или Библията на Славейков.

Обаче само четиридесет години след публикуването му, читателите започнали да изпитват трудности при неговото възприемане заради бързото развитие на българския език след възстановяването на държавността ни през 1878 г. Поради тази причина се наложило текстът да бъде актуализиран според новите правописни норми в началото на 20-ти век и през 1913 г. било представено осъвременено издание на първия български превод. В него с умение са заменени остарелите букви и думите, съдържащи ги, така че смисълът остава непроменен; освен това оригиналната структура от текста отпреди повече от сто години е запазена.

В началото на 21-ви век обаче знову срещаме затруднения свързани с използването на обновената версия от 1913 година по отношение езика. И както преди време, въпросът за актуализиране правописа без загуба на автентичност все още стои открито. Затова настоящето издание включва оригиналния текст от Новия Завет от 1913 г., но единствено са направени замени със старинните букви спрямо техните съвременни аналози. За удобство при четене са добавени пояснения относно остарелите термини и специфични библийни понятия. Трябва да помним също така, че думите написани с курсив не принадлежат към оригинала а служат само за допълнително разяснение; те остават неизменени каквито са били в първата публикация на Библията у нас.