Гласът на планината

След това Шинго чу звука на планината. Вятърът беше отсъстващ, а луната блестеше ярко и почти напълно осветяваше нощта. Все пак контурите на дърветата, които оформяха върха на планината зад дома му, изглеждаха размити и неясни заради влагата в атмосферата. Те стояха абсолютно неподвижни.

Листата на папратите под верандата също не помръдваха. Понякога през нощта глухият шум от морските вълни достига до това уединено място сред планините. За миг Шинго се усъмни дали действително е чул морето, но след кратка пауза разбра, че всъщност става дума за гласа на планината.

Този звук напомняше далечен полъх на вятър, а също така звучеше като мощен тътен идващ от дълбините на земята. Той си помисли, че шумът идва отвътре него самия – сякаш ушите му пищят – и потресе глава да се освободи от мислите си.

Но звукът изчезна внезапно и едва тогава Шинго почувства страх. Леденостудени тръпки го пронизаха - какво ако това бе предзнаменование за приближаваща смърт?