Къщата на спящите красавици

Жената от къщата го предупреди, че не бива да извършва действия, които нарушават добрия тон, като например да слага пръст в устата на спящото момиче или подобни неща.

На етажа имаше стая с осем татами, където той разговаряше с жената, а съседната стая изглеждаше пуста. Поради ограниченото пространство за гости на долния етаж, трудно можеше да се нарече странноприемница. Навън нямаше табела на входа, вероятно защото домът пазеше своята тайна. В къщата цареше пълна тишина. Когато старият Егучи отключи портичката и влезе вътре, не видя никого освен жената пред себе си. Той беше тук за първи път и нямаше идея дали тя е собственичка или служителка; очевидно обаче като гост не трябваше да задава въпроси.

Жената беше дребничка и надхвърлила четиридесетте години с много млад глас — сякаш умишлено бе развила този спокоен и равномерен тон. Устните й почти не се раздвижваха при говорене и рядко поглеждаше към него. Нещо в дълбоките й тъмни очи успяваше да разсее недоверието му; освен това тя изглеждаше уверена във властта си над ситуацията. На бронзовия мангал кипеше железен чайник и жената започна да приготвя чай. И чаят сам по себе си, както и начинът на неговото приготвяне изненадващо впечатляваха със своето качество спрямо мястото и обстановката – целта бе стара Егучи напълно да се отпусне. В декоративната ниша висеше картина на Каваи Гьокудо - вероятно репродукция - изображение на планинско селце сред огнени есенни листа. Нищо в стаята не подсказваше наличието на необичайни тайни.