Човешката агресия

В контекста на еволюционното и индивидуалното развитие, агресията представлява най-същественият разрив в иначе хармоничната представа за напредъка на човечеството – откритията относно атома, генетичния код и наследствените заболявания, както и изследванията на космоса. Защо се случва това, когато човешкото съществуване става възможно след отказ от насилие над себеподобни и роднини (като канибализъм и инцест)? Ясно е, че тази човечност все още не е достатъчно зряла и подкопава собствената си основа.

В съвременните информационни общества, които акцентират върху логическата дейност на индивидите, агресията може да бъде обяснена само чрез социална или когнитивна мотивация. Възниква въпросът дали преувеличаването на познавателните аспекти не води до пренебрегване на етико-практическите действия и особено тези свързани с вярването? И в крайна сметка, не допринася ли този дисбаланс за факта човекът да изглежда "непълноценен" и агресивен?

Доцент д-р Христо Попов работи като клиничен психиатър в Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Той има множество публикации, включително няколко монографии фокусирани главно върху граничната психиатрия. Те разглеждат освен клиничните аспекти също така психосоциалните влияния от стреса, личностните кризи, тревожността и депресивните състояния, човешката агресия и насилието, посттравматичния стрес както и темите около тероризма , трафика на жени и проституцията.