Само да кажа

Спомените постепенно се изпаряват, но лятото остава в сърцето ми. С вървежа си по хълма сред късните треви есенният вятър ме обгръща.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не е неговият първи опит. Тя не представлява нито старт, нито финал и със сигурност не е заключителна точка. По-скоро става дума за безкрайно пътешествие, подобно на многоточие. Преди това авторът ни запознава с личните си поетични вселени, вдъхновени от непокорната птица на Капка Кънева от корицата. В тези светове можем да наблюдаваме истинската природа на нещата – а именно онези явления, произлезли от думите след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов притежават уникална недомлъвена емоция във своята натуралистична форма. Читателят дописва историята самостоятелно. Стихотворенията са открити картини - те предлагат акварелен простор, в който можем калиграфски и с избледнял туш да оформим образите, които възникват след прочита им. Стиховете представляват дихание - прозрачно улавяне на момента: Само да кажа...