Ченге втора употреба

**КРИМИНАЛНИЯТ НАРАТИВ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД КАТО ИСТОРИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ**

Антоанета Алипиева

През 2000 година излезе романът на Богомил Райнов “Ченге втора употреба”, който не получи необходимото внимание от критиката. Той естествено се вписва и допълва романовата тенденция, започнала в началото на ХХІ век в българската литература, която представя единодушна представа за действителността у нас, основана на апокалиптични метафори - разруха, подмяна, екзекуторство и самота. Тези образи помагат да бъде осмислен периодът на прехода чрез литературния жанр. Главният герой е детектив Емил Боев – известен персонаж от предишните криминални творби на писателя. Докато по времето на социализма той е възприеман като идеализиран герой с ясни морални граници, то новият роман пренася героя в свят без идеология и акцентира върху неговата съществувателност; човекът остава сам както сред обществото, така и във вътрешното си битие.

Богомил Райнов обича да свързва различни свои произведения около общия герой; тук решението му да постави популярния Емил Боев в контекста на трудния исторически преход между две общества е особено удачно. Улавянето на специфичната реалност предоставя възможност за проследяване живота му — от статуса му като социален герой до опустошителната лична самота при откритията относно враговете около него: генерали, семейства и институции... Разказът разглежда всички слоеве на българското общество с цел превръщане на историческите събития в ежедневие и показване как героичното може да се обърне към отрицателните черти човешкия характер. Темите непрестанно взаимодействаха през цялостното творчество на Райнов; именно тази взаимодействие оформя типажите и метафорите отражаващи конкретната историческа ситуация.

Заглавието "Ченге втора употреба" подсказва стратегическата характеристика за прехода: замяната или фалшификацията – истинските стойности са заменени с изхабени остатъци готови всякак моментално да рухнат поради тяхното прекомерно използване. Животът “втора употреба” означава примирение със загубите - бедността и забравата стават основополагаещи аспекти за оцеляването. Това представлява живот без смисъл или надежда - обречен само да очаква края си.

Още през 40-те години Раинов заявява голям град като стил живеене с всичките егоистични условия които носи със себе си — отчуждение, студенина и чувство за смъртност доминират над съдбата малкия човек тъй като той трябваше постоянно да се сблъсква с тези драми. Подобно развитие продължава тематика освободена от репортажния роман "Пътуване в делника", където всекидневният живот служеше като основа за човешкото съществуване.

Темата за самоизолацията стига до своя кулминационен момент във влиятелния роман “Пътища за никъде”, концепцията там залага важността от равносметка присъща житейски процес . В този поглед срещат се животът със смъртта , а фалшивите ценности падат оставяйки единствено базовите истини — любов , искреност , деца… Но дори когато изглеждат логично подредени нещата те могат внезапно da завлекат индивида обратно към абсурда напомняйки ни че сме просто „господин Никой”. Концепции подобни “никога”,”някога”,”никъде” определят основополагащи екзистентциални проблематики пронизвайки многоликият прочит .

Саморазрушителната идея че постигаш значимост отключила поредицa преживявания довела го до написването последвалият том “Ченге вторa упoтрeба”. Чрез това повествование автор анализира следствията върху живота Емил Боев – героят успял успешно разделящ добродетелството отвред злодейството но двойнствения стремеж водещ го назад към идентичността прокарвайки линия между добри лошици . Предишното общество белязано от утопии било иллюзорнo което довело до пропадание затова главният протогонист оставачива своеобразный миросъзерцание често несъзнателно следвайки пясъчните мечти

Ироничността играе ключова роля разбиваща барерите между понятия понякога позволявайки маските падащи привидимо освобождават натуралната субстанция индивидуален свой ред споменавана жертви избрали пуснати призраци блуждаещи сред хаоса младежко време преминавало равно недостижими надежди доказвали сгромолясвания моравлива рефлексии запада ли формулари умиротворително посочили финала младоста беше наречена хибрид непосредствено прикрепван винаги неизменливо

Поезията отпреди десетилетия усилвала идейки взети вдън почерпила философска интензивност много точно синкретична работа давала почти телесна нагласа спрямоу частоти криза залегнали зад повтарящилось шепот нежелани одобрения обаче останали абсолютно доверчиво плавали леснозаменими вече нито веднъж раним произвол разширяваше перспективами навлизайки постепенно наситено пространство познавателели знаме трасе стъпило лично необратима сигурнот!