Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков

Братята Мормареви - Марко Стойчев и Мориц Йомтов - са създатели на редица книги, включително "Храни куче, за да лае" (1967), "Задача с много неизвестни" (1976), "Войната на таралежите" (1979, 1993) и множество други. Те са автори и на игрални филми като "Старинната монета" (1965) и "Таралежите се раждат без бодли" (1971).

Група деца, наречени „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо и Митко – сравняват себе си с героите от „Децата на Лейтенант Шмидт”, но подчертават различията между тях. Имената им произлизат от комбинация от имената на братята: Мориц става част от “Мормареви”. Мориц е роден в София през 1921 г., а Марко във Варна; двамата обаче прекарват живота си в столицата. Мориц завършва Американския колеж и учи химия, докато Марко изучава английска филология. Съдбата ги среща през 1953 г. в Българското национално радио.

От тогава до смъртта на Мориц през 1992 година те пишат почти всеки ден заедно в кухнята му, играейки белот и обсъждайки идеи. През четиридесетте години написват значителен брой сценарии и новели без ясно разграничение кой какво е допринесъл. Двамата споделят любов към кашкавала.

Нито веднъж не се карали; вместо това винаги намирали повод за шеги дори в трудни ситуации. Освен писането, животът им бил изпълнен със знания — Мориц притежавал широка култура и владеел няколко езика; той бил професор по биохимия с легендарна репутация сред студентите си.

Марко работил като главен редактор на списание „Хумор и забавление” преди да бъде уволнен политически след събитията в Чехословакия през 1968 г., но скоро след това успял да се върне обратно към творческата работа във Филмовата редакция на БНТ.

Приятелството между двамата било активно — те принадлежали към известна приятелска компания в София с личности като Анжел Вагенщайн и Барух Шамлиев. За жалост съдбата ги разделила чрез смъртта — както Мориц починал от рак, така също баща ми преминавал по сходния път.

Като финал избрах предговора къму изданието им фейлетони от шестдесетте години вместо заключителните думи от самите автори; един фейлетон ще демонстрира напълно таланта им — защото Братя Мормареви не само че били писатели или кинематографисти; те били хумористични майстори над всичко друго.
Кънчо Стойчев