Господин Никой

Докато останалите хора по улицата разглеждат витрини или наблюдават женските обувки, аз съм принуден да следя какви са намеренията на тези, които се движат пред мен и зад мен – дали присъствието им е случайно или умишлено. Докато мнозина първо говорят и едва после осъзнават думите си, аз трябва предварително да премислям всяка изречена от мен дума. Докато всеки около мен вярва, че има свой личен живот, за мене е разкрита горчивата истина: такъв нямам. Най-ироничното е, че въпреки постоянната компания неусетно изпитвам дълбока самота. Вероятно подобни чувства преживява акробатът при смъртния скок над главите на две хиляди зрители.