Чародеецът Бохем

Въпреки че от смъртта на Димчо Дебелянов са минали 87 години, той остава не само близък, но и един от най-обичаните поети сред българската младеж. Искреността, изповедността и романтиката в неговата поезия успяват да докоснат дори най-студените сърца, а великолепието на стихотворенията му предоставя истинско естетическо удоволствие на всички, които се запознаят с творбите му.

Дебелянов е сирота, израснал в бедност, която го придружава през целия живот. Тази обстановка го води рано към българската бохема, където става един от ярките представители на поезията в началото на XX век. Ако търсим предшественик на неговото бохемство в историята на българската литература, можем да посочим Христо Ботев и хъшовете от Възраждането. И при двамата това бохемство се проявява като благородна черта: то разкрива техния свободолюбив дух, смелост и откровеност за личното им достойнство и максималистки морал. Още едно сходство между тях е краткия им живот (по-малко от 30 години) и загубата им в борба за свободата на родината.

Основният принос за осветляване перипетиите около живота на Димчо Дебелянов идва от любимата му сестра Мария Дебелянова-Григорова, която съхранява част от архива му. Също така важна роля играе първата му любима Иванка Дерменджийска; тя публикува многобройни писма до нея от него, които разкриват чистосърдечната и благородна природа на душевността му. Спомените на близките приятели - поети и писатели като Николай Лилиев, Георги Райчев и други - допринасят значително за нашето разбиране относно него както споменът за Георги Геров – негов верен другар през казармата до края през 1916 година.
Здравко Дафинов