Автентичният Елин Пелин

Елин Пелин продължава да бъде изключително популярен дори повече от 50 години след смъртта си, като неговата известност е почти наравно с тази на Иван Вазов, считан за "патриарх" на българската литература. Причината за това се крие в таланта му като майсторски разказвач и факта, че поколения българи са израснали с неговите приказки, разкази и стихотворения, които присъстват в учебниците им. Интересът към творчеството му остава жив и издателствата продължават да публикуват множество детски книжки, както и неговите разкази и повести.

Въпреки обширните анализи върху литературното наследство на Елин Пелин, съществуват твърде малко трудове относно живота му. Това се дължи на желанието му не само да скрие подробности от личния си живот, но дори да унищожава важни документи (като писма), които случайно попадали обратно при него и съдържали значими моменти от биографията му.

Литературният историк и критик проф. Кръстьо Генов прави сериозен опит да намери документални материали за живота и делото на Елин Пелин. Задачата да проучи чрез лични контакти ключови аспекти от живота му поема журналистът Петко Тихолов - подобно на начина, по който проф. Иван Шишманов работил за Вазов или проф. М. Арнаудов - за Яворов. Литераторът Стефан Памуков успява през последните години чрез упорита работа да открие много неизвестни писма от Елин Пелин, които предоставят нова перспектива върху живота и творчеството му.

Независимо от тези значими проучвания все още липсва систематичен труд относно развитието както на човека, така и на твореца Елин Пелин – такъв който обединява новонамерени документи с личните признания его самия наред със спомените на съвременниците си.

Настоящата документална хроника цели именно това: представяне автентичния образ както на човека Eлин Пелин така й нa тoвoря уcпeшнoто мy творчество.
Здравко Дафинов