Земното кълбо не престава да се върти, ако ние и да спим

Заглавието на тази книга представлява цитат от Ляпчев. Въпреки това, той остава по-популярен сред хората с известната фраза "Со кротце, со благо и... со малко кютек". Тези думи, макар и не негови, вероятно най-добре описват характера му, политическите му възгледи и общата му концепция за напредъка на страната.

Андрей Ляпчев е роден в Ресен – "в красивата райска долина между Перистер и Галичица", както сам ще отбележи впоследствие. Той е най-малкото дете на Тасе Търпов Ляпчо и Неда Цепенкова, които притежавали силен български национален дух и непреклонна воля. Останал рано без родители, момчето попада под грижите на своя по-голям брат, който полага усилия да го образова.

Така започва житейският път на Андрей Ляпчев – част от едно издигнато, но трагично поколение, което преживява както възхода, така и опустошителния крах на народа си. Животът му е пряк отражение на историята на България след Освобождението. Участвайки в Съединението като активист във Върховния македонски комитет и лидер в Демократическата партия; проявява се също като виден икономист и кооперативен деец - многократно избран за депутат и назначаван за министър. Така достига до върха в изпълнителната власт: става министър-председател.

За съжаление обаче Андрй Ляпчев остава незаслужено забравен зад имената на политици като Стефан Стамболов или Александър Стамболийски; тяхната трагична смърт ги прави по-привлекателни за мемоарите им съвременници както и за историците. За да противодейства срещу това "презрение", младият историк Войн Божинов решава да напише настоящата книга – политическа биография посветена именно на Андрей Ляпчев.