Призракът на Александър Волф

В този роман Газданов демонстрира своята изключителна стилистична майсторлък. Основната тема на произведението е как се формират спомените.

Главният разказвач, който е белогвардеец, открива чрез биографичен роман, че неговият предполагаем убит по време на войната – Александър Волф – всъщност е жив. Тази новина го потриса дълбоко, подобно на чувствата му към Елена. Оцелелият Волф, когато среща смъртта, губи всякакви морални задръжки и успява да очарова всички около себе си, без да се вълнува от трагедиите у хората, които сам предизвиква. Разказвачът среща издателя на романа и му споделя за инцидента с Волф; издателят с тъга отбелязва, че много хора биха били доволни ако той беше прицелил по-добре.

На 16 години през 1919 г., той участва в гражданската война като танкист в редиците на белогвардейците. След поражението им избягал със своя отряд от Крим до Истанбул. По-късно премества живота си в Шумен, където завършва гимназия специално създадена за руски бежанци.

През 1923 г. се присъединява към потока руски мигранти към Париж и става част от общността от 50 000 руски емигранти там. В Париж работи първо като чистач на локомотиви и механик във фабриката Ситроен, а след това дълги години като шофьор на нощно такси. Посещава лекции по литература, социология и икономика в Сорбоната.

Най-известните му творби включват:

- "Вечер при Клер", публикуван през 1929
- "Нощни пътища", издаден през 1941
- "Призракът на Александър Волф", отпечатан през 1948