Един ден от залеза на света

Уилям Сароян (1908 – 1981) е един от най-влиятелните американски автори на ХХ век, чиито произведения се считат за класика. Той е написал над 60 книги, включително романи, пиеси, разкази и мемоари. Популярността му идва още в ранна възраст с първите сборници с разкази и той оказва значително влияние върху литературната сцена както в САЩ, така и в Европа през 30-те до 60-те години. Влиянието му е толкова силно, че дори представители на бийт-поколението като Чарлс Буковски и Джак Керуак го приемат за свой кумир. По-късно самият Сароян споделя: „Искаше ми се да променя американската литература. Беше наложително. Защото не я харесвах.” Така момчето от бедно арменско семейство, което напуска училище на петнадесет години с мечта да стане писател, става един от най-превежданите автори по света.

Романът „Един ден от залеза на света”, който току-що излезе на български език, носи много автобиографични елементи. Главният герой Йеп Мускат пристига в Ню Йорк след дълго отсъствие с цел подписване на договор за нова пиеса. Погълнат от динамиката на големия град - срещи с продуценти и агенти, сложни отношения с бившата си съпруга и носталгични моменти със стари приятели - той мъчително търси вътрешен мир и осъзнава печално факта, че се намира пред края както на своя творчески път, така и в личния си живот.

Той не беше част от тълпата; не й ръкопляскаше. Беше бунтовник без страх.
Джон Легет

Сароян представляваше уникална личност – комбинация между добродетели и недостатъци; неговият забележителен талант го утвърди като рядък гений в американската литература.
Хърбърт Голд