Измислици

Според мнозина, четенето на Борхес е опит, който може да се сравни с хирургическа интервенция на мозъка. Първо усещаш студено течение в черепната кухина, след това идва объркването и дори дискомфортът. В крайна сметка обаче те обхваща чувство, че светът е безвъзвратно трансформиран и изключително усложнен. Неговите знакови „Измислици“ (Ficciones, 1944) събират в 16 трудноподдаващи се на класификация кратки прозаични творби философия и поезия от няколко века назад. Той предлага неразрешими лабиринти, въображаеми енциклопедии и онтологични детективски разкази за несъществуващи книги, като едновременно с това преобръща всички предишни разбирания за прозата. Влиянието му върху литературата през последното столетие е огромно; важно е да подчертаем също така, че неговите „измислици“ изменят начина на четене сам по себе си. Марио Варгас Льоса заявява за Борхес: „След Сервантес той остава най-влиятелният автор на испански език“.

„Писането на дълги книги е уморителна лудост – разгръщането на една идея в петстотин страници често би могло да стане за минути. Има много по-уместен подход: можеш просто да подсказваш наличието на вече написани книги и да предложиш резюме или коментар относно тях. Такъв метод са използвали Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – произведения със свойствата да останат не по-малко тавтологични от другите книги. Аз предпочетох пък да пиша бележки относно въображаеми заглавия."
Предговор към сборника "Градината с разклоняващи се пътеки".