Лятото на красивия бял кон

„Доброто е само началото. Злото не е краят, а единствено препятствие. Всичко автентично е безсмъртно. Нищо не може да бъде толкова истинско, колкото любовта.“

Ако Уилям Сароян (1908-1981) беше написал само това, пак щеше да завладее сърцата на милиони читатели – на обезверените и разочарованите, на онези, които са се спънали по пътя си. Сборникът с разкази „Лятото на красивия бял кон“, който за пръв път излиза на български език, потвърджава неговата репутация като ненадминат майстор на словото и бунтовник против стандартите. Сароян принадлежи към малкото писатели, удостоени както с „Оскар“ за най-добра адаптация на сценарий, така и с „Пулицър“, но той отказва наградата с аргумента, че тя не може да бъде купена. Стивън Фрай го определя като един от най-недооценяваните автори през ХХ век и го поставя в редиците на Стайнбек, Хемингуей и Фокнър; Рей Бредбъри признава, че в продължение на две десетилетия не престава да чете произведенията му; Кърт Вонегът коментира: „когато Сароян беше около двадесет или тридесет години старост пишеше по-добре отколкото би следвало“. А Кръстан Дянков, познавайки го лично заявява: „в света от книгите му… човек изпитва радост и лека тъга едновременно; усеща напрежение и готовност за всякакви изненади; там лесно можеш да повярваш дори в невъзможното. Единствено нещо невъзможно е да останеш равнодушен.“