Теология на висшето благо

„Теология на висшето благо“ е едно от основополагащите произведения на Пиер Абелар, написано в периода на неговата творческа зрялост. Книгата бива осъдена от синода в Соасон през 1121 година. По това време роденият през 1079 година „Сократ на галите“ вече има зад гърба си множество значими събития.

Читателят лесно може да забележи дълбочината на знанията, които Абелар демонстрира и които обхващат почти всичките познания, достъпни за учените от неговото време. Особено внимание привлича специфичният стил на текста, който до голяма степен предизвиква недоволството у членовете на синода: не толкова самото съдържание, колкото иновационният метод. За Абелар истината в богословието не е нито напълно „обективна“, нито се изчерпва само с личния мистически опит; тя представлява цел, която може да бъде постигната чрез умело проведен диалектически процес, базиран върху херменевтика относно богословските концепции и присъща за високите нива на човешката рационалност. Аргументацията му е насочена към възможно най-широка аудитория от образовани читатели, а не само към специалистите по теология. Тази характеристика го прави предмет на интерес за редица авторитетни мислители от ХХ век, които го считат за първата значима интелектуална фигура в модерността.

Георги Каприев