Движение и енергия в дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл

Убедеността, че светът има начало и не е вечен както Творецът, а съществува съществена разлика между тях, представлява ключов аспект на християнското богословие. В контекста на различие с гръцките философи, християнските мислители тръгват от концепция за абсолютна трансцендентност спрямо света. Неоплатоническото разбиране за свръхсъщността и свръхбитийното Единно се счита за върха на битието; то стои над него, но в същото време не включва нищо повече от това, което вече е реализирано в творението. Християнските теолози правят метафизически "скок", разграничават напълно Твореца от творението и подчертават Неговата абсолютна другост.

Приемането на тази трансцендентност води до интересния извод, който протойерей Георги Флоровски формулира като "чиста и абсолютна случайност" по отношение съществуването на света. Докато предвечното раждане на Сина носи идея за необходимост по природа, самото творение е свободен акт без никакви външни или вътрешни причини зад него – Бог можел дори да не сътвори света без това да накърни Неговото абсолютно съвършенство. Следователно Божият статус като Създател не произтича от необходимост по природа, а единствено от волята Му; даже Божествената любов не се нуждае от творчество за постигането си.

Вечният замисъл Божий относно света обаче не означава автоматично присъствие при Бога; идеята му произлиза именно от Неговата воля. Според Флоровски Бог няма просто да притежава идеите си - той ги измисля. Това концептуално противоречие между християнската доктрина и езическата неоплатоника става причина за критики насочени към двете страни.

Текстът разглежда конкретен пример (задочен) спор между езичника Прокъл и християнина Йоан Филопон. Прокъл иницира спора през петия век с 18 аргумента в защита на вечността на света; век след това Йоан Филопон опровергава тези твърдения едно по едно. Основната тема нашето изследване е четвъртият аргумент — тук се обсъждат основните разлики между елинистичната и християнската философии относно движението и енергията — тематика която очертава разделителната линия между неоплатоническия възглед за прошествието и християнската визионерска концепция за свободното творчество.