Опити Т.2

В втората част от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да изследва своята същност, вдъхновявайки се от древните автори и избягвайки традиционните научни пътища на времето. Процесът на самопознание е дълъг и сложен за един философ, който открито заявява: „Моят занаят и моето изкуство е да живея.“

Той насочва вниманието си към нова цел – не да изгражда образа на велик човек, а да се освободи от вековно натрупаните представи за човека като господар на природата и животинския свят. В този процес, който по същество разкрива митове, важна роля играят неговите идеи относно вярата в Бог и различните аспекти на религиозното познание. В централната част на втория том - „Апология на Реймон Себонд“ – Монтен споделя своите възгледи за човешката природа. Често критиците ги класифицират под термина „Скептицизъм на Монтен“, но по-правилно би било те да бъдат разглеждани като ярка полемика с Аристотеловия антропоцентризъм.

Мишел дьо Монтен (1533–1592) е френски мислител и писател от Ренесансовата епоха, известен със своето произведение „Опити“ (фр. Essais). Неговият стил утвърдил жанра есета, което го прави значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Роденият във фамилния замък в Сен-Мишел-дьо-Монтен близо до Перигьо и Бордо, той произлиза от семейството на Пиер Ейкем (с титла „дьо Монтен“), участник в Италианските войни и кмет на Бордо; умира през 1568 г. Майка му Антоанета де Лопес идва от богато арагонско евреиско семейство. В ранното си детство Мишел получава образование според либерално-хуманистичния метод извършван от баща си – учителят му немец говорел само латински език.

По време на хугенотските войни, той често изпълнявал ролята на посредник между конфликтуващите страни; уважавали го както католическият крал Анри III, така и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г., след сключването на брак с добра зестра, наследява родовото имение след смъртта на баща си през 1568 г., премества се там през 1571 г., продава длъжността си съдия и решава да се пенсионира. На 38 години започва работа над "Опитите".

Писателят почива на 13 септември 1592 година.