Историята и нейните "апокалипсиси". Предизвикателството на вечния ад (Философия на последните неща)

Как ще изглежда онзи "вместо-Христос", наречен "анти-Христос", който ще символизира крайното зло? Дали той няма да бъде лъжливият "Христос", който ще се самообяви за истинския спасител, предназначен от историята да властва - т.е. автентичният Спасител, чийто библейски предшественик е бил просто един "символ"? Не би ли могъл да се окаже като фалшивия Спасител ("анти-Спасителя") на една хилиастична илюзия? Или пък той ще бъде самозванец, носещ меч с намерение да спре историята, която в края си побеждава първоначалния Спасител?

Адът не може по никакъв начин да бъде естествено място за човека и не може да представлява такова за никого. Следователно основният въпрос е: дали човекът е неизменимо свързан със злото, което извършва или е извършил, така че след всяко зло – чието естествено завършване е адът – той непременно и неотклонно се движи към него?