De Concordia: За съгласуването на провидението

Анселм от Кентърбъри (около 1033–1109) е философ и теолог от средновековието, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри между 1093 и 1109 г. Той се счита за основоположник на схоластичната философия и е известен със своето онтологическо доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. папа Климент XI го провъзгласява за учител на църквата. Анселм остава един от най-значимите богослови в западното християнство по време на Средновековието.

Роден е около 1033 г. в Аоста, част от Кралството Арл, в семейство с връзки към Савойската династия; родителите му произхождат от благородническа фамилия – баща му Гъндълф е ломбардец, а майка му Ерменберга има родствени отношения с Ото I Савойски.

На възраст от 23 години Анселм напуска дома си, преминава през Алпите и пътешества из Бургундия и Франция. Вдъхновен от репутацията на Ланфранк (приора на Абатството в Бек), той пристига в Нормандия през 1059 г., а година по-късно става член на абатството. След смъртта си през 1494 г., Анселм получава канонизация, а папа Климент XI го обявява за учител на църквата през 1720 г. Първото публикуване на неговите произведения става между 1491-1494 г. в Нюрнеберг, последвано от издания във Париж през 1675 и 1721 г., както и във Венеция през 1746 г.