За благодеянията. За снизходителността

Философските произведения на Луций Аней Сенека "За благодеянията" и "За снизходителността" са били преведени на български от Петя Стоянова 19,5 века след тяхното създаване (изд. "Рива"). Тези творби, наред с по-известните му "Нравствени писма до Луцилий", принадлежат към жанра диатриба – назидателна дискусия, в която се дебатира с фиктивен опонент.

Сенека отбелязва в "За снизходителността", че тя е присъща за човешката природа като цяло, но най-вече подхожда на управниците, тъй като те имат възможност да проявят милост към повече хора и обстоятелствата позволяват по-широки действия. Диалогът е адресиран до Нерон, който тогава е едва 18-годишен; Сенека е назначен да го обучава и възпитава. Впоследствие обаче резултатите от неговото влияние и красноречие водят до трагични последици – учителят попада под обвинение за участие в заговор и император Нерон го принуждава да сложи край на живота си без каквато и да било проява на снизходителност.