Покана за екзекуция

Романът "Покана за екзекуция", публикуван през 1938 г., се счита за важна творба, характеризираща се с иновативен стил и дълбока алегория. Критиците намират аналогии между него и произведенията на Кафка и Гогол. В действителност обаче романът е типичен за стила на Набоков, представляващ един от най-силните и зрели текстове от берлинския период на автора, който подготвя терена за по-късните му съчинения.

Историята проследява последните двадесет дни от живота на Цинцинат – човек, жертва на един непознат свят, осъден за ужасяващо престъпление - „непрозрачност“, очаквайки смъртната си присъда в странна сюрреалистична крепост. Спомени от неговото минало изплуват в хаос, а около него нахлуват странни и комични фигури от социалния му кръг. Реалността, фантазията и абсурда взаимно се преплитат; сатиричният тон преминава в трагикомедия. Обществото изглежда изкривено като в деформирало огледало, а сенките на сталинизма леко прозират. Налагат се различни пластове – психологически, философски и екзистенциални. И когато настъпи мистериозният момент преди палачът да извърши акта си, Цинцинат успява да избяга към „меката смет“ сред праха там където са „подобните нему“. Вероятно той ще потвърди тезата - ако перифразираме Сартр - че „затворът са другите“.