Моят подслон и моята буря

Арундати Рой, известната авторка на „Богът на дребните неща“ (победител в наградата „Букър“ през 1997 г.) и „Министерството на върховното щастие“, решава да се потопи в жанра на мемоарите. Целта й е да изрази дълбоките си чувства чрез силна проза и да опише сложните отношения с майка си – Мери Рой. Тя е интелигентна, очарователна и непоколебима мечтателка, която управлява живота си с желязна ръка и оформя пътя както на Арундати като личност, така и като писател.

След загубата на майка си през септември 2022 година, Арундати се чувства разстроена и объркана от интензивността на преживяването. Затова тя започва работа по тази книга с намерението да преосмисли връзката си с майката, от която избягала още когато била едва 18-годишна; не защото не я обича, а за да може "да продължи любовта към нея".

Така се раждат тези мемоари – частично биография и частично автобиография – които разказват историята на момичето от Керала, Индия, отгледано само от своята майка. По-късно то става една от най-прочутите писателки в съвременния свят. В книгата читателят ще открие дълбочината и лиризма характерни за романите й, както и политическите идеи и искреността присъщи за есетата ? Това е възхвала към свободата, предизвикателната любов и трудния път към признание.

Книгата фигурира сред десетте най-добри произведения според класацията на „Ню Йорк Таймс“ за 2025 година.