Министерството на върховното щастие

Арундати Рой е първата индийска писателка, която получава наградата „Букър“ през 1997 г. за своя роман „Богът на дребните неща“, който се счита за едно от най-забележителните произведения в историята на тази престижна награда. Вторият й роман, озаглавен „Министерство на върховното щастие“, излиза през 2017 г., две десетилетия след началото на нейния литературен път.

Времето беше спокойно. Поне така твърдяха мнозина.

Цял ден по улиците вятърът носеше горещи пориви, които повдигаха прашни облаци и разпиляваха капачки от напитки и недопушени цигари, запращайки ги към автомобилите и очите на мотоциклетистите. Когато утихна, слънцето надвиснало високо прогори мъглата и жегата се усили; маранята трептеше по улиците като танцьорка. Хората очакваха дъжд след пясъчната буря, но той така и не падна. В бедняшките къщи край реката избухна пожар, който унищожи над две хиляди колиби.

Но кайсията продължаваше да цъфти с яркожълти цветове въпреки всичко. През всяко жарко лято тя протягаше клони към опеченото кафяво небе и му шепнеше: „Майната ти!“.

Момиченцето се появи внезапно малко след полунощ — без ангели или влъхви с дарове около себе си. В небесата обаче изгряха звезди на изток, съобщавайки за раждането й. Само миг преди това тя беше там някъде, а после внезапно попадна върху бетонната настилка в кошче за отпадъци сред сребристо фолио от цигари, пластмасови торбички и празни пакетчета чипс. Лежеше в локва светлина под рояк комари в неонов блясък — гола със синьо-черна кожа гладка като тюленче; будуваше тиха – необичайно спокойствие за такова миниатюрно същество.

Вероятно още през първите си месеци е усвоила урока че плачът няма смисъл — поне собствените й сълзи нямат стойност.