Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата/ твърда корица

„Опознай себе си!“ – казвал един от ранните европейски философи на своите последователи. Още Сократ поставял под съмнение идеята, че нашето истинско аз и неговата същност са едно и също. Ще разберем колко прав е бил той, ако се запознаем с нечия автобиография.

Оказва се, че човек не може да мисли без да твори. Нито една лична истина не е точен отражение на реалността; тя винаги остава относителна. Затова автобиографиите и автопортретите всъщност представляват само мнение за самия себе си; биографиите и портретите пък изразяват виждането на друг за конкретната личност. Тези произведения могат да бъдат по-близо или по-далеч от истината в зависимост от усилията, вложени в тях (този труд обикновено наричаме творческа интуиция). Когато започвах своята книга, желаех да я нарека „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега, когато завършвам работата си, такова заглавие ми изглежда притеснително и не мога просто да го променя на „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една сред многото дългове към поп Стойко от българската история. За разлика от предишните описания, тук става дума повече за биографията не толкова на автора като цяло, а именно за неговото единствено произведение.

Творбите могат да бъдат сравнявани с деца - те носят черти и качества у родителя си: понякога приличат много точно; друг път напомнят негативно техния произход. Срещат се творби и деца благодарни към твореца си - те оставят спомен навеки в негова чест. Има такива обаче, които забравят наследството им до степен непознаваемост или дори така несъвършени произведения/деца, че родителят им горчиво пожелава никога да не ги е раждал! Често има чудесни творби/деца , при които родителят пита: „Наистина ли аз направих това?“

Съществува обаче особено тежък грях – убиването на родителя чрез собствената му автобиография може радикално да промени възприятието за него в общественото съзнание и трайно заличава истината около него. Поп Стойко във „Житие и страдания“ успява успешно да замести образа на Софроний Врачански. Но докато живите потомци продължават рода си нататък със свои поколения (други деца), духовните произведения остават безплодни вечности след смъртта на авторите им.

Не можем просто така лесно да премахнем героя от “Житие и страдания”, та той все пак ще възкръсне зад подобното име наново... Пожелавам успех както Софионий веднъж постигнал статут герой чрез нечий текст – дано получи онова безсмъртие което дарил поп Стойка през своето дело! Надявам се поне донякъде те някакси взаимно преживеят редом помежду си.
Вера Мутафчиева