Българското читалище в Цариград /1866-1876/ и културно-националното Възраждане

Доцент Елена Харбова е експерт в сферата на българската възрожденска история, изворознанието и архивистиката. През 1959 година завършва специалност история с акцент върху археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Името на доц. Харбова е свързано с над 150 научни публикации, включително документални произведения и изследвания за важни обществени, културни и политически събития, личности и институции от нашата национална история. Нейните многобройни статии, рецензии и научно-справочни материали представляват значителен принос за развитието на българската историография.

Дълги години тя е заемала поста ръководител на Българския исторически архив при Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1980-1991). Участва активно в национални и международни конференции с доклади и научни съобщения. През 1996 година получава покана да стане член на Щатската академия на науките в Ню Йорк. За постиженията си е удостоена с Диплом от Комитета за култура (1987), Грамота от Главното управление на архивите за заслуги към архивната система в България (1982), орден "Св. св. Кирил и Методий" (1987) сред други награди. От 1993 година досега доцента преподава архивознание и археография в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.

Според проф.д-р Нихон Жечев: „Трудът на Елена Харбова запълва една празнота в културната история по време на Българското Възраждане... Той впечатлява със своето богатство от документирани данни.“

Проф.д-р Стефан Дойнов добавя: „На основата на разнообразие от литературни и документални ресурси, Еленa Харбова проследява развитието на най-влиятелната българска интелектуална общност в Цариград, както й огромния й принос към родната просвета, новобългарските периодични печати , театралното изкуство oraz разпространението нa книги.”

Старши научният сътрудник д-р Вихрен Чернокожев подчертава: „Ръкописът нa E.Harbova e първата обширна документална хроника нa БЪЛГАРСКОТО ЧИТАЛИЩЕ В ЦАРИГРАД И ПРИНОСА МУ ЗА БЪЛГАРСКОТО ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ; той не само че служи като историческа основа зa духовния живот през шейсетте i седемдесетте години nа XIX век но e cъщо така ценен вклад zа самоосмислянето na българина."