Краят на лятото, вечността

Тази книга разглежда темата за вдъхновението в литературното творчество, като проследява емоционалните състояния на твореца с мъжка природа, докато женската част от него говори. Ако мъжкото начало черпи вдъхновение от чувства и ситуации, над които има контрол, то женското настоява, че истинското вдъхновение идва от моментното усещане за уникалност – нещо дълбоко и трудно описуемо, но което заслужава да бъде изразено. За мъжа любовта представлява едновременно непред抵мостимо изкушение, довело до загуба на рая му, и постоянно желание да прояви божествените си качества.

Често любовта нетърпеливо желае това, което той може да формулира в думи и по-широко – да ѝ посвети неща, които са в синхрон с нейното съвършенство. Тя отказва да се задоволи с ролята на обект в текста или просто отражение на вдъхновението и желанията; затова понякога вместо да вдъхновява, тя оказва потискащ ефект. В моменти когато изглежда невъзможно да се реализира като източник на вдъхновение и започне да губи сила при опитите си да поддържа еротизма жив у своята муза - именно тогава става ясно как всичко това е предизвикало собствената ѝ творба. Тази работа е отделена – подобна на душа свободна във възможността си сама да пресъздаде всичко такова каквато го е мечтала - водеща към ново Възнесение.