Зародишни срички

Неделчо Ганев е създател на стихосбирките "Зелена фабрика", "Мълчана вода", "Двойна спирала", "Индуктивна магия", "Генетична капсула", "Вечното сега", "Свръхзвукова светулка", "Мотаещо кросно" и "Зърнени букви". Той е автор и на прозаични произведения като "Феномени на България", "Генераторът психотронен убиец", "Трети завет", "Бинарна луна", “Трикрако столче” и “Записано на рабош”.

Според Константин Павлов, словото представлява картина, музика, скулптура от природата. То може да бъде изсушено от киселините или да изгуби стойност в очите на читатели, които не го разбират напълно. Въпреки това Словото остава непоклатимо пред бездарните жреци, които се опитват да го притежават.

**БЕЛИЯ СВЯТ**

Очите ми са обърнати към слънцето.
Слънце с поглед.
Наблюдавам белия свят – толкова красив.
Снежинката премина през лъчите,
излязоха снежни капки,
кокиче.

Ексхумация:
отворих двете си слепоочия.
Пчела лети, заплетена в ДНК-то на детето.

Рудана преобърна ружата.

С пет очи наблюдавам белия свят.
Не се примирявам,
гледам внимателно:

водя Венера Милоска под ръка.
Другата й ръка избърсва сълзата.



**ШАБЛОН ОТ ДЪРВО**

Обучавам един мъртъв
да пише поезия.

Управлявам болката,
някога била раната ми.

Отрязаха носа му.
Гласовете затихват.

Не съществува шаблон за мъртвеците.

Долу има такъв самият свят,
както и горе.

Потопих ръцете си в камъкa.
Стоплих студените пръсти си.
Неделчо Ганев