Моята любов Емил

Ах, какви прекрасни млади години! Нищо не искахме от живота. Единственото ни желание беше да пеем - и наистина пеехме, обичахме се безрезервно. Да, имаше много любов – чиста и искрена. Бяхме млади!

Не търсехме власт или луксозни вещи като вили, самолети или лимузини. Бяхме артисти скитници, пътувахме от град на град и от страна на страна – просто пеехме и се радвахme на момента. Няма нищо по-силно от истинската песен и автентичния артист, който отдава всичко за своята публика и себе си.

Ох, какви славни времена бяха!
В централното място сред тях е Емил Димитров. Без значение дали с чаша водка или без нея, независимо дали в дънки или в блестящи дрехи – той винаги се раздаваше напълно всяка вечер, дарявайки част от себе си. Отдаде всичко на историята: парченца от душата си, силата си, тялото си и здравето си. Докато съдбата го принуди жестоко да легне болен. Той вече бе дал всичко; нямаше нищо останало за него.

Сега ще съберем тези частици обратно и мозайката ще изобрази неговия образ – наследство за бъдещите поколения да знаят какви хора България е произвела! Славни потомци!
Грета Ганчева