Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

"Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на живота

Това издание е реализирано с помощта на програмата МАТRА - КАР, предоставена от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева, редакция и съставителство, предговор
Ивайло Знеполски, научен ръководител
Интервюта: Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова
Корица: Веселин Праматаров

СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като жизнен път. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
Нито пари имам , нито смелост
Не беше много удобно за мен да си призная
Трудният селски живот не бих могъл да похваля
Сигурност само ако подкрепяш властта
Не съм гладувала или оставала без дрехи
Каквато люлка ни е залюляла – така ще ни носи
През целия ми живот не помня ден да отсъствам от работа
В миналото раждаемостта беше висока и без нитрати
Ние сме държавата – ние хората
Послушен и дисциплиниран съм
Беше трудно жена да достигне до ръководни позиции
В душата ми винаги ще остана партиен член
От Бела речка никой няма как да ме отклони
Ако се замислиш – през целия си живот

Интервюта с жители на град Копривщица:
Но той криеше обида дълбоко в себе си
Нощем моите сънища са населени със спомени
От самолет към волска кола
Аз имах научни амбиции; те се занимаваха просто със строителство
Трябваше сама чрез труда си да покажа стойността си
Днешните идеали сякаш избледняха
Успяхме за един житейски цикъл да построим дом
Да вземаш парите им и след това натиск за членските такси
По-добре човек активно работи вместо просто да тлее
Животът ми прилича на приказка; много съм щастлива
Не паднах от небето
Рискът при управлението бе значителен
Всичко приемахме като нормалност

Интервюта с жители на град Русе:
Спомените ми остават тук; гробовете са наблизо
За оцеляване трябва мълчание
Понякога не знаят какво е любов
Нямаше сили у мен за борба
Имам добри спомени; младината ми премина там
Работихме под невярната догма
Но всичко ставаше с голямо пестене
През цялата кариера бях като агне сред вълци
Онези твърдяха равноправие между хората; но аз не вярвам
Идеалисти по важни постове
Нашият идеал бе над всичко
Любовното ни чувство бе партийно - свързано със братството."