Мисия Париж: Разговори с Евгений Силянов

Евгений Силянов (1907-1997) е известен дипломат и журналист. Той е син на Христо Силянов, летописец на Илинденското въстание, и на популярната учителка и преводачка София Малиновска. Следва право в Париж от 1925 до 1929 година. През 1931 г. влиза във Външно министерство след успешен конкурс. Работи като трети легационен секретар в българската мисия в Париж и представителството ни към Обществото на народите в Женева между 1935 и 1939 г. Участва активно в преговорите по Крайовската спогодба през 1940 г., а след това става първи секретар в легацията в Берн (1942-1944), ръководена от Г. Кьосеиванов. По-късно управлява легацията там за кратко време, преди да открие и оглави легацията в Париж (1945-1946). Участвал е също така при подписването на Парижкия мирен договор (10 февруари 1947), но отказал да признае комунистическия режим, което довело до загубата му на българско гражданство. Бил е един от основателите и заместник-ръководителя на българската секция на радио "Свободна Европа" в Мюнхен, както дългогодишен журналист за "Пари Мач", членуващ във международния ПЕН-клуб в Париж.

Среди неговите документални творби са: "Последни свидетели от Бункера" (по разкази на последната секретарка на Хитлер - Траудъл Юнге), "Операция Валкирия: заговорът срещу Хитлер" (в съавторство с Пиер Галант) и "Руснаците", наред с ръкописа "Младостта на Хитлер". Награден е с френския Почетен легион, както и с много чуждестранни отличия, включително ордена "Мадарски конник" I степен през 1993 година.

Има моменти, когато историята взема неочакван обрат. През декември 1995 г., когато позвъних за интервю пред апартамента му в Париж, изобщо не предполагах какво ще произтече от него – книгата, която държите пред себе си. Как изглежда България през XX век чрез очите на човек със знания едновременно за София и Париж? Размислите му относно актуални теми като „македонския въпрос“ или „широките коалиции“ далеч преди завръщането на Симеон Сакскобургготски показват колко проницателно виждането му остава дори днес.

Книгата се базира върху разговори продължаващи общо 42 часа проведени през март 1997 г., използвайки материали и снимки предоставени специално от личния архив на Евгений Силянов.