Дебат за съществуването на човека

Връзката между публицистиката, философията и теологията в творбите на Тишнер, включително втория том на "Философия на драмата", е логична и стабилна. Основният въпрос, който разглежда, се отнася до отношенията между религията и властта. Полската Католическа църква притежава богат опит в тази сфера, но той е сложен и противоречив. Като пастир Тишнер проявява загриженост за съдбата на човека, потиснат от злото и търсещ освобождение; важен аспект за него е не само размисълът върху идентичността на индивида, а самият акт на самоидентификация.

Тишнер описва "случването на битието" като ситуация след тоталитаризма. Темата за злото — особено тоталитаризмът — във връзка с доброто и човешката свобода представлява централната линия в неговото творчество. Той се стреми да открие истината относно свободата и работи за нейното освобождаване; именно затова религията често служи като повод за взаимодействие с политиката. Днешните предизвикателства показват как религията може да бъде изкушена от желанието за контрол чрез претенцията си към монопол върху истинската пътека към спасението.

Тази опасност ражда логика на недоволство и интегризъм в Църквата — явление, което отец Тишнер остро критикува. Според него Църквата представлява “страна на болното въображение”, а в своето есейно произведение предлага ясни характеристики на интегриста: "...сакрализира държавата... използва критика срещу либерализма... не вижда етическите аспекти." За него единственият начин да се избегне съблазънта от интегризъм е работа над мисълта; така освободената свобода няма да стане просто произвол.

Свободата остава най-примамливият белег у гуралите – коренните жители по полските Татри (докато комунистите управлявали страната, гуралите продължавали живота си). Във философските възгледи на отец Юзеф Тишнер всичко това изразява дълбока любов към свободата. За жалост този харизматичен интелектуалец почина през 2000 година след борба с рак. В негова памет бих искала да спомена гуралския Томас Аквински - Томек Шиклава:

„Когато си тръгнем, там горе реките ще плачат за нас - но пак ще скачат.“

Силвия Борисова