Православие и постмодерност

Духовната функция на православието и исихасткият дух се противопоставят на съвременния секуларен дискурс. Индивидуалността на човека, разбрана като "просопон" или лице, е отпечатана от Бога в неговата творена природа по Негов образ. Човекът може да бъде истинско лице единствено чрез осъзнаването си за Другостта, а следователно и само в отношения с другите съществувания. Личността, както в православната традиция, така и извън нея, се разглежда в контекста на диалектически връзки с общността (както отбелязва З. Бауман). Божественото Триединство служи като модел за взаимоотношенията между индивидуалното "лице" и обществото.

Пред православния християнин днес стои важната задача да превърне участието си в Църквата в живот, посветен на любовта "во Христе", подобно на Божественото Триединство, и да разпространи този опит сред цялото общество. В контекста на личната и колективната духовна отговорност спрямо злото в съвременния свят, индивидуалните трансформации са отправна точка за духовни и социални промени. Християнският живот – православният литургичен и тайнствен такъв – представлява основа за тази нагласа; обаче той не бива да преминава към форма на "секуларна типолатрия". Необходимо е активно да подкрепяме другите - братята ни и всички страдащи хора по света особено чрез благодатта ("плеромата") на Църквата. Тази свята Плерома има задачата да помогне при ограничаването и преодоляването на доминиращите секуларни явления днес...