Египет на фараоните

В египетския език терминът, който условно превеждаме като "магия", е "хека". Важно е да се отбележи, че това тълкуване като магия и свързаните с него понятия само частично отразява дълбочината на значението. Египтологията през XX век разкрива, че за древните египтяни "хека" обединява в себе си аспекти, които ние наричаме религия, митове и митологии, както и вярвания и практики, включително магическите действия.

Обичайно е да се твърди, че Египет по времето на фараоните е бил колевото на магията и сънуването. Без ясна дефиниция на термините можем лесно да стигнем до погрешното убеждение, че страната е произвела единствено незначителен аспект от богатството на древната духовност. Обаче анализът на термина "хека" показва, че той представлява силата, която свързва видимото с невидимото измерение и ги обединява в едно цяло. За древните египтяни светът беше хармония между Слово и Образ – две неделими части благодарение на "хека". Отделянето им (Словото от Изображението), което настъпи в неегипетска среда около прехода между второ и първо хилядолетие преди Христа доведе до сегашното разделяне между религията и магията; така възникна мнението, че магията може да бъде вредна или опасна за религиозния живот поради активирането на сили противоречащи на божествеността.