Места на памет Т.II: От архива до емблемата

По принцип, понятието "място на памет" обединява две различни категории реалност: една осезаема и материална, която се вписва в контекста на пространство, време, език и традиция; и друга - символична реалност, носеща историческо значение. Тази концепция е създадена да включи както физически, така и символични обекти чрез общото между тях. Именно в това "нещо" се крие основният въпрос. Всеки човек го усеща интуитивно и донякъде неясно. Задачата на историка е да проучи това понятие по-дълбоко – да анализира механизма му, да разгледа отделните му слоеве и аспекти, да изведе ясното ядро от него и да го отличи от имитации или оптични заблуди; неговата цел е да разкрие неизразимото. Въпреки че местоположението има своя важност при ексхумацията, то не е най-съществено за работата на историка. По-важното за него е не просто идентифицирането на конкретно място, а разкриването на причините това място да бъде възприемано като място на памет. Когато подходът към един паметник включва гледната точка за него като място на памет, това означава повече от просто проследяване на историята му. Следователно всяка значима единица – независимо дали материална или идеен аспект – която хората са превърнали в символично наследство благодарение влиянието си или времевия поток става част от мемориалния фонд на дадена общност.
Пиер Нора