История на златодобива по българските земи

Природните условия на българските територии играят ключова роля за развитието на златодобива в историята на Мизия, Тракия и Македония. В епохата на разцвета на европейската енеолитна цивилизация нашите земи са станали място за добив и обработка на първото злато в света (4500-4000 г. пр. Хр.). През Античността, протежение на хилядолетия, известните тракийски миньори - бесите, активно експлоатират находищата на злато и сребро по Халкидическия полуостров, в планината Пангей, Родопите и западната част на Тракия. По времето на Филип и Александър Македонски се извършват мащабни минни дейности, които могат да бъдат сравнени със строителството на пирамидите в Египет; годишното производство достига впечатляващи обеми. По време на Римската империя във всички региони с наличност от златорудие се извличат както злато, така и сребро; хиляди работници са ангажирани в добива около долините Огоста, Струма и Марица.

В книгата е представена оценка относно количеството извадено злато между 1400-1900 г., което възлиза na 73 тона. Кратко е разгледан процесът по добиването му през ХХ век; установено е че през този период у нас са получени около 100 тона злато основно от медно-златните мини "Челопеч" и "Елаците". Към книгата има приложен подробен списък със селища, където е съществувал старозаветен добив.