Другата археология

Никой не може да предвиди завършека на науката, тъй като той е свързан с развитието на обществото, което постоянно се изменя. Българската археология все още далеч не е достигнала състояние на "изчерпване", благодарение както на многобройните находища, така и на общественото любопитство към тях. Резултатите от изследванията остават значително по-малко по обем и дълбочина в сравнение с очакваните стандарти за стойността на самите паметници.

При обсъждането на възможния край на българската археология трябва да се вземе под внимание споменатия риск от навлизане на чуждестранни изследователи. Ако конфликтът между институции и спекуланти продължи да заплашва академичното знание в археологията, можем да стигнем до трагичен спад в качеството й. В такъв случай българската археология би могла напълно да изчезне от културната сцена в Европа, а това ще бъде сериозен удар за настоящия път на нашата страна. Крайът на академичната археология неминуемо води до упадък и загуба не само нейното значение, но и цялостната структура върху която стъпва хуманитарното познание.

Възникват въпроси относно легитимността ни като цивилизован народ: дали теориите за края на националностите или историята сами по себе си са верни или просто манипулации с цел унищожаване на по-малки народи? Само онова общество, което е изгубило желание за живот, може да бъде погубено.

Надявам се кратките мисли тук да убедят читателя, че науката архитектура представлява много повече от екзотично занимание със следи от миналото – тя е ценна хуманитарна дисциплина, чийто успех идва трудно. Причините затрудненията произлизат както от типичното напрежение във всяка научна област, така и от необходимостта да защитим истинския романтичен образ ѝ срещу опити за егоистично опошляване.