За вас лъжа, за мене истина

В един класически американски филм, персонажът - учител по история, е обвинен от съпругата си в липса на геройска доблест и с гняв отвръща: "Някои правят историята, а други я преподават". Съществуват обаче и трети хора – тези, които интегрират историята в живота си без да са нито герои, нито историци. Такъв е Димитър Стойков-Караиванов. Животът му е изпълнен с интересни моменти и той отдава дължимото на съдбата като записва всичките преживявания и наблюдения не само от собственото си битие, но и от това на своите родители и предци.

Малцина отделят толкова усилия за проучване на корените си. Предците на Димитър Стойков-Караиванов са част от важните исторически процеси. Въпреки че самият той не е участвал във въстания или чети, живее с осъзнаването и гордостта относно своя произход. Освен това през годините събира множество книги и документи за наследството на семейството си. Резултатът от труда му е творба, която включва личности като Иванко, д-р Рашко х. Стойчев, цар Иван Александър, пра-пра-прабаба Кераца както султан Мурад I; така достига до настоящето време в Америка.

Тази книга поставя редица интригуващи въпроси - какво сред описаното притежава истинска историческа стойност и какво представлява ненужна информация? Например дали свиренето на хармоника в циркове заслужава място редом със значими дела като тези при Априлското въстание? Според мен - определено да! Когато Михаил Ром снима известния документален филм "Обикновен фашизъм", преглежда огромно количество лента без да намери кадър показващ ежедневието на обикновените германци през 30-те години.

Историята не трябва да се ограничава само до официални събития; тя трябва да запазва спомените за всекидневния живот наред с великите постижения. От тази перспектива книгата може би ще предостави ценна информация както за историците, така и за любопитните читатели там където друга литература няма такова съдържание.
Евгени Тодоров