Трижди величайшия Хермес
Издателство: | Св. Георги Победоносец |
Брой страници: | 324 |
Година на издаване: | 2005 |
Дата на издаване: | 2005-05-29 |
ISBN: | 9545093080 |
SKU: | 16608840013 |
Размери: | 19x14 |
Тегло: | 510 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 19 лв. |
Херметизмът е безспорно интересен феномен, представляващ човешкия стремеж към дълбочинно разбиране. Освен него съществува и херменевтика, която обхваща различни методи и подходи с цел да осветли вечните текстове на човечеството – като Библията, класическите произведения в научната сфера и литературните шедьоври. Коментарите на Джордж Мид предоставят уникален културологичен опит за по-добро усвояване на херметическите творби.
Настоящата книга съдържа текстовете от два от трите известни сборника по висшия (философски) херметизъм - Corpus Hermeticum и Асклепий, както и коментарите на Джордж Мид относно тях. Въпросите "Кой е Хермес Трисмегист?", "Кой е Джордж Мид?" и "Какво представляват Corpus Hermeticum и Асклепий?" могат да бъдат представени накратко: Хермес Трисмегист е фиктивна или комбинирана фигура, свързана с теософско учение в редица книги с египетско-гръцко-юдейска тематика. Името му се асоциира с египетския бог Тот, считан за водач на душите и пазител на тайното знание, който дарява хората със словото.
В текста Хермес Трисмегист (трижди благословен) се описва като мъдър индивид, получаващ божествени откровения отгоре, които предава на своите синове - Тот, Асклепий и Амон. По отношение на времето за написване има определено единство: „Съвременните филолози вече са убедени в това; произведенията са дело на различни автори през различни периоди.“ Смята се че най-старите части не трябва да датироват преди края I век след Христос , а най-късните - след III век." [Гочев 1999 г., стр. 11]
Джордж Роберт Стоуи Мид (1863-1933) бил личният секретар на Елена П. Блавацка (1831-1891) през последните пет години от живота й. Като нейна последователка той активно участва в Теософското дружество чрез множество публикации до закриването на списание „Луцифер“, основано от Блавацка между 1889 г. до 1897 г.
.
.