Признанията на един победен

Панаит Истрати може да бъде смятан за един от образците на т.нар. „разбунтуван човек", в който Албер Камю разпознава героя на предстоящата борба в съвременното общество. Този „скитащ писател", тръгнал от покрайнините на Браила до Париж, преминава границите на индивидуалистичния бунт срещу новата класа - комунистическата номенклатура в Съветска Русия, която той възприема като още по-циничен и отблъскващ вариант на буржоазията.

Драматизмът в живота на Истрати се изразява в това, че идва твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин и четиридесет години пред поколението на Буковски. Този румънски пролетарий от Браила, известен с таланта си като белетрист и храбър публицист, успява да осъзнае полицейските репресии и ужасите на сибирските концлагери много преди мнозина западни интелектуалци като сър Джордж Бърнард Шоу или Хърбърт Уелс, които са очаровани от предполагаемия "разцвет" на демокрацията в СССР и "мъдростта" на Ленин. Панаит Истрати е сред първите хора, прозрели жестоката истина за комунизма - тази доктрина, която нанесе сериозни щети не само там (като между двете войни той беше доста популярен у нас със своите произведения: „Кира Киралина", „Кодин", „Хайдути", „Чичо Ангел"). След Девети септември обаче неговото име е включено в списъка с автори подложени на цензура.

Само поради тези факти не можем да го забравим.

Огнян СТАМБОЛИЕВ