Боговете на безбожника. История и литература

Случайно се оказах българист. Мога да твърдя, че не аз избрах това призвание, а то само ме намери. В младостта си се отклоних от него и поех по дипломатическия път, но то отново ме повика, потвърдило старата будистка мъдрост: "Какъвто и маршрут да избереш, в крайна сметка ще срещнеш себе си."

Жизненият ми път не води към кариера или материални успехи; той е насочен към осъзнаването на истинския смисъл на човешкия живот – служението. Къде и да съм, все вървя по този път. Макар че кариерата и богатството са ценни неща, животът е много повече от тях и не бива да бъде пропиляван в безкрайното преследване на тези цели.

Само призванието за служба може да придаде дълбочина на живота ни. Никога не съм губил надежда, че мога да бъда полезен и посветен на България. Сигурен съм, че Бог ми предоставя възможността винаги да правя това, което действително ми е нужно. Според договора с Бога (съвестта ми), българистиката стана моя съдба./Петер Юхас/