Бягащият човек

„Бягащият човек“ на Стивън Кинг е роман, който предсказа огромния успех на риалити шоуто и вдъхнови множество книги и филми, сред които най-известен е „Игрите на глада“.

Сега с нов превод от Адриан Лазаровски.

В актуалното издание е включено и есето „Колко бе важно да бъда Бакман“, в което Кинг споделя за своето писателско алтер его Ричард Бакман - името под което създава някои от най-забележителните си произведения.

-----

Настройката ни отвежда в 2025 година. Световната икономика е разрушена, а Америка се намира на прага на екологична катастрофа. Всеобщата телевизия разсейва вниманието на зрителите със садистични игри, където участниците залагат живота си в опит да спечелят малка сума пари.
Бен Ричардс губи работата си и надеждата си; дъщеря му е сериозно болна, а медицинските разходи са непосилни за него като жител на бедните квартали. Последният му шанс е участие в „Бягащият човек“ - най-впечатляващото риалити шоу по Всеобщата телевизия, където всеки зрител става част от преследването. В рамките на месец Бен трябва не само да избягва специално обучени ловци, но и обикновени хора готови да го предадат срещу награда. Наградата за оцелял след гонитбата? Един милион долара! А уловката? Никой досегашен участник не успява да преживее.

-----

Стивън Кинг публикува „Бягащият човек“ през 1982 г., използвайки псевдонима Ричард Бакман (под това име излизат известните романи „Дългата разходка“, „Гняв“, „Пътна мрежа“, „Проклятието“, „Отмъстителите“ и "Огън").

За разлика от повечето творби на Кинг, които принадлежат към жанра свръхестествен ужас, този роман напомня класически антиутопии като "Прекрасният нов свят" от Олдъс Хъксли, "1984" от Джордж Оруел и "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Брэдбъри.